В предишната статия започнахме дискусията на темата предимства и недостатъци на сглобяемите и монолитни къщи. Трябва да се отбележи факта, че при качествено изпълнение с добри строителни материали и утвърдена строителна фирма и при двата варианта резултатите ще бъдат повече от задоволителни. От изключителна важност е третият фактор, а именно проект, който да е изработен от истински професионалисти, защото живота на една къща не започва на строителната площадка, а в офиса на проектанта.
1. Сеизмичната устойчивост на къщите с дървената конструкция и монолитните къщи:
В строителството бетона се е наложил като универсален и много полезен материал, но наред с положителните му строителни черти той притежава и редица недостатъци. Едни от най характерните му недостатъци, е голямото му собствено тегло и малка здравина на усукване. Това оказва доста негативно влияние върху сеизмично устойчивите му свойства. Именно затова сглобяемите къщи по отношение са сеизмично по-устойчиви от монолитните им събратя.
Хигроскопичността е друга отрицателна черта на бетона, която също е необходимо да отбележим. Този негов недостатък се проявява най-често при наличие на ниски подпочвени води или при придошла водна маса вследствие на определени природни явления. За да се застраховаме е необходимо при изграждането на фундамента на една къща независимо дали тя е сглобяема или монолитна да положим полиетиленов найлон преди изливането на плочата. Това се прави с идеята да се предотврати избиването на вода на пода.
Като заключение може да посочим, че сглобяемите къщи с дървена конструкция притежават по-голяма сеизмична устойчивост от монолитните.
2. Пожароустойчивост на сглобяемите и монолитни къщи – източниците на огън могат да бъдат няколко отвън, вътре в къщата или пожар причинен от Ел. инсталацията. Сега ще разгледаме тези три варианта.
a. Външен източник на огън – при този вариант огъна достига до къщата и я обгръща. Последиците и за двата типа строителство зависят от силата и продължителността на огнената стихия. При монолитната къща ако пожара проникне вътре в къщата би причинил сериозни щети, защото тя има много лесно запалими дървени части най голямата от които е покрива. При сглобяемата къща изхода също не е благоприятен затова се препоръчва обмазването на конструкцията с противопожарни препарати. Импрегнацията на конструкцията с противопожарни препарати повишава значително пожароустойчивостта и.
b. При вътрешен източник на огън последиците са същите както при проникване на огън отвън вътре в къщата. Възстановяването на монолитна къща след тежък пожар би струвало колкото направата на нова сглобяема такава.
c. Пожар причинен от Ел. инсталацията също би бил възможен при сглобяемата къща. Казваме би бил възможен, защото това се случва ако не са спазени противопожарните изкисвания за полагане на кабелите в негорими шлаухи. Това е изключително важно за бъдещите клиенти на сглобяема къща да се уверят, че строителя полага инсталацията в негорима шлауха или т.нер. „негоримо гофре”. В някой случаи то се спестява от строителя с цел намаляване на разходите но според мен това не е оправдано.
3. Сглобяемите къщи са с много по-добри топлоизолационни свойства от монолитните. Всички материали влагани при строителството им са с много по-добри топлоизолационни показатели отколкото при монолитните. Една тухлено-бетона къща се затопля много по-бавно отколкото сглобяемата такава. Това е породено от голямата топлопроводимост на бетона. Затова поддържането на оптимална температура би струвало по-скъпо при монолитната къща отколкото при сглобяемата. Тук говорим за сглобяеми къщи с дървена конструкция, защото ако къщата е с метална конструкция метала също е много добър проводник на топлина. Въпреки тези недостатъци ако човек реши неговата монолитна къща да бъде добре топлоизолирана това може да стане с влагането на достатъчно топлоизолация на външните стени. Нашата фирма е правила реновиране на доста къщи и може да Ви уверим, че когато се сложи минимум 10 см. Топлоизолация резултатите са впечатляващи.
4. Опасност от увреждане на дървената конструкция от плесени и дървояди – този недостатък се елиминира с импрегнирането на дървения материал преди действителното изграждане на къщата.
5. Цената на сглобяемата къща е по-ниска от тази на монолитната, заради няколко пъти по- бързото строителство, което води от своя страна по-ниски разходи за труд.

Настоящата статия акцентира върху българските строителни традиции и строително майсторство по времето на българското възраждане. Сглобяемите къщи със скелетно-гредова конструкция, които в наши дни наричаме модерни се оказва, че не са нещо ново, а добре забравено модифицирано старо.
Българското строително майсторство търпи своето развитие векове наред. Дори през времето на османско робство то продължава своето развитие но с по-бавни темпове. Това се дължи на факта, че по голямата част от търговията е била в ръцете на османските колонизатори. Погледа към външния свят и неговите постижения е бил напълно ограничен.
Тази тенденция се променя с началото на българския възрожденски процес. Счита, се че той започва през 18-и век с написването от Паисий Хилендарски на първата българска история и завършва с освобождението на България през 1878 г. Това е период белязан от разцвета на българския политически, социален и икономически живот. Всичко това води до прогрес и в строителството. Най сериозни следи оставят т.нар. Възрожденски къщи които са ярък пример на българската възрожденска архитектура (края на 18 век до 1878г). Българската възрожденска архитектура отбелязва културния, икономически и политически подем в живота на българския народ. Голяма част от възрожденската архитектура се заема от жилищното строителство, отличаващо се с богато разнообразие на различни типове къщи. Възрожденските къщи търпят своето развитие в опредени райони на България, където добиват широка популярност. Това строителство е особено развито в планинските райони като тетевенска, копривщенска, тревненска, жеравненска, родопска, странджанска, черноморска, пловдивска област. Три периода бележат развитието на българската възрожденска архитектура от края на XVIII до 30-те години на XIX век; от 30-те години на XIX до 60-те години на XIX век; от 60-те години на XIX век до Освобождението 1878 година. През тези периоди се променя архитектурата и вътрешното разпределение на къщите като застроената площ става все по-голяма с времето. Усъвършенстването на конструкцията позволява и изграждането на двуетажни къщи. Въпреки тези промени в развитието на възрожденските къщи тяхната конструкция остава непроменена с времето. Носещата конструкция на възрожденската къща е дървена състояща се от обли или правоъгълни греди, които са свързани помежду си с дървени клинове чрез застъпване и зарязване на ъглите т.нар. „на венец”. Както всяко конструктивно решение и това бележи своето развитие и с течение на времето своя път прокарва „стълбово – талпената система” , която позволява изграждането на двуетажни сгради. Доказателство за конструктивната устойчивост на Възрожденските къщи са експонатите издържали проверката на времето на по 200-300 години. Такива къщи могат да бъдат видени в Жеравна, Копривщица , Стария Пловдив и др.
В последните години забелязваме засилен интерес към реставрацията на Българските възрожденски къщи като паметници на културата отбелязващи развитието на строителството майсторство през вековете. Навлизането на съвременните строителни материали предполагат по-лесното им реставриране но уменията и методите на старите майстори остават в миналото. Строителните традиции оставят в миналото като по този начин се губи приемственост, а запазването им през вековете става мисия невъзможна. Ние ще посветим цял раздел в нашия сайт за българските възрожденски къщи с цел запазване на тази традиция и нейното повторно възраждане. Повишаване изискванията за екологичност към съвременните сгради са идеална предпоставка за връщане към старите строителни традиции..