от hubavdom | мар. 8, 2019 | Сглобяеми къщи
Понякога добре забравеното старо получава втори живот. Къщите изградени от естествени материали като глина, кирпич, дърво, слама и др. преживяват истински ренесанс. Тази статия показва един такъв пример на индонезийски архитектурен екип, които проектирали крайградска резиденция от няколкостотин квадратни метра, за изграждането на която са използвани естествени материали.
Хай-тек къщата е построена на хълм, заобиколен от всички страни с оризови полета.
Затова архитектите имаха трудна задача – органично да се впишат в ландшафта с римейк, така че да не прилича на чужд елемент на фона на хижи, характерни за тази област.
За да направят това, те решиха да разделят сградата на два комплекса, които бяха обърнати един към друг под ъгъл, а освен това – да поставят къщата на бетонни пилоти.
Резултатът е усещането, че къщата расте направо от гората, а разчупената геометрия разрушава правите линии на конструкцията. Поради това погледът не се фокусира веднага върху целия обем на сградата, а се плъзга по неговите части. Визуалната измама крие истинската област, а къщата не доминира в гората.
Също така, архитектите мъдро са разположили сградата на парцела, така че задната й част е „скрита” в хълма и не се вижда отстрани.
По време на строителството на къщата влязоха в употреба и два изведени от експлоатация морски контейнери, които бяха монтирани под ъгъл от 60 градуса над основната спалня, образувайки допълнителен етаж.
Целта на проектантския екип е да подчертаят непрекъснатостта на технологиите и затова решават да изградят „мост“ между миналото и бъдещето. За да направят това, при строителството на къщата, в допълнение към съвременните технологии на монолитна стоманобетонна конструкция, са използвани и естествени материали. Например, стените на къщата са направени от специален местен сорт глина, който се смесва със слама, пясък и цимент. Резултатът е материал с характерна релефна текстура и необичаен цвят.
Удачно интериорно решение е използването на плоски бамбукови стебла за декорация на стените, обработени за съхранение в солена вода, които придават на къщата уникален облик.
Стеблата са напоени със солена вода в продължение на два месеца, след което са покрити със специална боя, подчертаваща текстурата на материала.
За засилването на контрастът, “глинените” стени на къщата не са боядисани, а са оставени в естествен цвят, което в комбинация с белите измазани носещи елементи на монолитната рамка дава необичайна симбиоза на римейка и античността.
Къщата е със строга геометрия, но поради огромните панорамни прозорци стигащи до пода и стъклени плъзгащи врати се постига високо ниво на осветеност. Така проектирана сградата не изглежда грубовато. Някои прозорци са обърнати към засенчената страна, за да се предотврати прегряването на помещенията.
Зелени насаждения, тераса с естествено дърво, масивни ъглови мебели от бетон, както и градински пътеки, покрити с големи плочки и камък, също допринасят за цялостния ефект.
Къщата изглежда особено впечатляваща във вечерния здрач, когато е включено вътрешното осветление, което се съчетава в иделана симбиоза със спиращата дъха гледка към Индийския океан.
от hubavdom | ян. 26, 2019 | Сглобяеми къщи
строителство с глина
В Библията се казва: “Бог е сътворил първият човек ог глина“.Ислямската религия гласи, че първият човек е направен от три вида глина: червена, бяла и черна.Индианската митология на Муските, населяващи Ю.Америка, твърди че първият мъж е бил създаден от глина, а първата жена от тръстика.Кирпиченото строителство, измазаният с глина плет, трамбовата глина все още се смята като символ на бедност за много хора.Обикновено се гледа скептично на непечената глина, като кгроителен материал на бъдещето. В Европа , САЩ и Австралия,през последните 20 год.,обаче започнаха да се строят глинени луксозни жилища.В Австралия те вече надхвърлят 1000.Става въпрос за модна екстравагантност,понеже този вид строителсво се прилага и в общестните сгради,болници,туристически обекти,музеи и църкви.Все повече университети , строителни фирми и научни институции се включиха в разработването на нови технологии. Хорст Шрьодер от Университета Баухаус във Ваймар,твърди че между 1995 и 1997 г, компаниите в Германия, произвеждащи строителни материали на базата на непечена глина, са се увеличил с 67 %.). При традиционните технологии и материали малко или много се появява застой в произдноството, то производството и строителството с непечена глина бележи значителен разтеж . Особено подходящ в случая е изразът “новото е добре забравено старо”. Над 10 000 години този начин за строителство е познат навсякъде по света, където е имало глина подходяща за тази цел . Старите цивилизации – са строили своите жилища основно с трамбована глина и кирпич. Множиство археологически паметници намиращи се по целия свят свидетелстват за древната технология използвана от нашите предци – Духерос близо до Кордоба в Испания, Чатал Хюйюк в Турция, Харапа в Пакистан, Аклет-Атон в Египет, и много други. Преди 6 000 години, Великата китайска стена е построена от камъни и трамбована глина и издържа изпитанията на времето.
Все още се строят колективни жилища достигащи до 7-8 етажа от кирпич в Йемен,и са предпочитани пред монилитните сгради заради по-добрия вътрешен климат (прохладен през лятото и топъл през зимата), който поддържат дебелите 50-60 см глинени стени. Местни майстори в Иран и до днес строят изящни куполи и сводове без да ползват кофраж. Съвременната цивилизация възобновява древните строителни похвати. През последните десетилетия на ХХ век, нарасналият интерес към непечената глина като строителен материал кара много архитекти и инженери да насочат вниманието си към древният строителен метод. В Научния строителен институт към Университета в Касел , Германия, за последните 23 години са разработени и реализирани 15 проекта в областта на “глинената” архитектура. Под ръководството на проф. арх. Гернот Минке там се изследва и внедряват различни строителни технологии. Създадена е компютърна програма за определяне на оптималната форма, при която в конструкцията се избягват опънните напрежения и материалът е подложен само на натиск. Прилага се строителството на сгради с куполи и сводове от кирпич без кофраж.В различни сгради вече са реализирани 25 купола. Най-големият от тях, построен за здравен център в Германия, е с диаметър 13 м и височина 8 м при дебелина само 30 см. Два други купола, построени по същата технология, са част от Африканския павилион на EXPO 2000 в Хановер. Непечената глина, използвана като строителен материал се среща с различни названия. Тя е смес от глина, тиня (много фин пясък), пясък, и понякога по-едри добавени материали – на чакъл или камъни. Обикновено се използва термина “кирпич” ,когато се говори за непечени тухли ръчно изработени. Изработените под налягане с преси непечени тухли носят пределението “пресовани глинени блокове”. “Трамбована глина” се нарича ,когато уплътняването се извършва в кофраж. Английският термин за строителство с непечена глина е“Коб”, при което се използват кофраж, тухли и дървена конструкция. Преимуществата в сравнение с използваните индустриални строителни материали са : Подобряване на климата в помещенията. Непечената глина има способност да балансира относителната влажност на въздуха, каквато не притежава никой друг материал използван в строителството. В страните с умерен и хладен климат обикновено хората прекарват по-голямата си част от времето си в затворени пространства. Температурата,била ниска или висока се усеща веднага от обитателите, но не винаги се има в придвид отрицателното влияниена на високата или ниска влажност върху здравето. От изследванията на Grandjean (1972) и Becker (1986) става известно, че относителна влажност под 40 % за дълъг период време може да изсуши слизестата мембрана на трахеята. Обикновено слизестата мембрана на епителната тъкан в трахеята поглъща прах, бактерии, вируси и т.н. и ги връща към гърлото с вълнообразни движения на епителните влакна. Ако това поглъщане и системата на транспортиране са нарушени поради изсушаване, тези външни тела могат да достигнат до белите дробове и да доведе до намаляване на съпротивлението на организма към студ и свързаните с това заболявания. Относителна влажност в границите между 40 % до 70 % има положително влияние: намалява съдържанието на финният прах във въздуха, активизира защитните механизми на кожата против микроби, намалява живота на много бактерий и вируси. Относителна влажност над 70 % обикновено се усеща неприятно вероятно поради намаляването на потреблението на кислород от кръвта в топли и влажни условия. Ревматичните заболявания се увеличението в хладен и влажен въздух. Гъбичните форми се увеличават значително в закрити помещения, когато влажността е над 70 % – 80 %. Гъбичните спори в по-големи количества могат да доведат до алергии и/или други сериозни заболявания. Тези факти посазват, че нивото на относителната влажност в на въздуха в помещенията ми трябвало да е минимум 40 % и не повече от 70 %. Способността на глината е да поглъща и изпуска въздушната влага 30 пъти по-вече от печените тухли .Това и качество прави положителният баланс на вътрешния климат в помещенията. В течение на 8 години в жилище с глинени стени в Касел (Германия) са отчетени постоянни стойности на относителна влажност от 50 % (Minke 1995). Подобно на всички тежки материали глината има сачеството да съхранява топлината. В климатични зони със значително различие между дневната и нощна температура ,голямата топлинна инерция прави този материал особено подходящ .Жилищата с дебели около 50 см стени са прохладни през лятото и топли през зимата. Непечената глина намалява замърсяването на околната среда и помага за икономията на енергия. Строителството с непечена глина консумира приблизително 1 % от енергията, необходима за производството и транспорта на печени тухли или стоманобетон. Непечената глина може да се използва многократно. Може да бъде преработена , без вредни емисии ,по всяко време и с минимум разход на енергия. Използването на непечената глина икономисва транспортни разходи. В много случаи глинестата почва се намира в близост до мястото на строитеж. Земните маси от изкопни работи могат да се използват непосредствено и ако почвата не съдържа достатъчно глина, тя може да се добави. Ако глината е в по-голямо количество, може да се добави пясък. Дори когато необходимата глинеста почва се транспортира от други находища, разходите са по-ниски в сравнение с доставянето на индустриални строителни материали. Непечената глина съхранява дървесината и други органични строителни материали. Непечената глина съхранява дървените елементи, които се намират в контакт с нея. Това е следствие от ниската влажност от 0,4 % до 6 % и високата капилярност на материала. Обикновено такава дървесина не я унищожават никакви гъбички и насекоми. Насекомите се нуждаят от 14 % до 18 % влажност за да живеят, а гъбичките – над 20 %. (Muhler 1978). Така непечената глина може да съхранява и малки количества слама, смесени с нея. Това е познат от древността начин за дисперсно армиране. В България съществувалите в миналото традиции и умения все още не са забравени,има добри предпоставки за развитие на строителство с непечена глина. Страната е богата на подходящи глинести почви. Построени са и първите експериментални сгради. В Пловдив инж. Красимир Тодоров вече произведе пресовани глинени блокове, достигащи здравината на печените тухли. За да се използват обаче тези дадености в бъдеще ще са необходими научни изследвания и изработване на нормативна база, която да легитимира непечената глина като строителен материал.
от hubavdom | сеп. 23, 2018 | Сглобяеми къщи
В предишната статия започнахме дискусията на темата предимства и недостатъци на сглобяемите и монолитни къщи. Трябва да се отбележи факта, че при качествено изпълнение с добри строителни материали и утвърдена строителна фирма и при двата варианта резултатите ще бъдат повече от задоволителни. От изключителна важност е третият фактор, а именно проект, който да е изработен от истински професионалисти, защото живота на една къща не започва на строителната площадка, а в офиса на проектанта.
1. Сеизмичната устойчивост на къщите с дървената конструкция и монолитните къщи:
В строителството бетона се е наложил като универсален и много полезен материал, но наред с положителните му строителни черти той притежава и редица недостатъци. Едни от най характерните му недостатъци, е голямото му собствено тегло и малка здравина на усукване. Това оказва доста негативно влияние върху сеизмично устойчивите му свойства. Именно затова сглобяемите къщи по отношение са сеизмично по-устойчиви от монолитните им събратя.
Хигроскопичността е друга отрицателна черта на бетона, която също е необходимо да отбележим. Този негов недостатък се проявява най-често при наличие на ниски подпочвени води или при придошла водна маса вследствие на определени природни явления. За да се застраховаме е необходимо при изграждането на фундамента на една къща независимо дали тя е сглобяема или монолитна да положим полиетиленов найлон преди изливането на плочата. Това се прави с идеята да се предотврати избиването на вода на пода.
Като заключение може да посочим, че сглобяемите къщи с дървена конструкция притежават по-голяма сеизмична устойчивост от монолитните.
2. Пожароустойчивост на сглобяемите и монолитни къщи – източниците на огън могат да бъдат няколко отвън, вътре в къщата или пожар причинен от Ел. инсталацията. Сега ще разгледаме тези три варианта.
a. Външен източник на огън – при този вариант огъна достига до къщата и я обгръща. Последиците и за двата типа строителство зависят от силата и продължителността на огнената стихия. При монолитната къща ако пожара проникне вътре в къщата би причинил сериозни щети, защото тя има много лесно запалими дървени части най голямата от които е покрива. При сглобяемата къща изхода също не е благоприятен затова се препоръчва обмазването на конструкцията с противопожарни препарати. Импрегнацията на конструкцията с противопожарни препарати повишава значително пожароустойчивостта и.
b. При вътрешен източник на огън последиците са същите както при проникване на огън отвън вътре в къщата. Възстановяването на монолитна къща след тежък пожар би струвало колкото направата на нова сглобяема такава.
c. Пожар причинен от Ел. инсталацията също би бил възможен при сглобяемата къща. Казваме би бил възможен, защото това се случва ако не са спазени противопожарните изкисвания за полагане на кабелите в негорими шлаухи. Това е изключително важно за бъдещите клиенти на сглобяема къща да се уверят, че строителя полага инсталацията в негорима шлауха или т.нер. „негоримо гофре”. В някой случаи то се спестява от строителя с цел намаляване на разходите но според мен това не е оправдано.
3. Сглобяемите къщи са с много по-добри топлоизолационни свойства от монолитните. Всички материали влагани при строителството им са с много по-добри топлоизолационни показатели отколкото при монолитните. Една тухлено-бетона къща се затопля много по-бавно отколкото сглобяемата такава. Това е породено от голямата топлопроводимост на бетона. Затова поддържането на оптимална температура би струвало по-скъпо при монолитната къща отколкото при сглобяемата. Тук говорим за сглобяеми къщи с дървена конструкция, защото ако къщата е с метална конструкция метала също е много добър проводник на топлина. Въпреки тези недостатъци ако човек реши неговата монолитна къща да бъде добре топлоизолирана това може да стане с влагането на достатъчно топлоизолация на външните стени. Нашата фирма е правила реновиране на доста къщи и може да Ви уверим, че когато се сложи минимум 10 см. Топлоизолация резултатите са впечатляващи.
4. Опасност от увреждане на дървената конструкция от плесени и дървояди – този недостатък се елиминира с импрегнирането на дървения материал преди действителното изграждане на къщата.
5. Цената на сглобяемата къща е по-ниска от тази на монолитната, заради няколко пъти по- бързото строителство, което води от своя страна по-ниски разходи за труд.
от hubavdom | май 16, 2018 | Сглобяеми къщи
Настоящата статия акцентира върху българските строителни традиции и строително майсторство по времето на българското възраждане. Сглобяемите къщи със скелетно-гредова конструкция, които в наши дни наричаме модерни се оказва, че не са нещо ново, а добре забравено модифицирано старо.
Българското строително майсторство търпи своето развитие векове наред. Дори през времето на османско робство то продължава своето развитие но с по-бавни темпове. Това се дължи на факта, че по голямата част от търговията е била в ръцете на османските колонизатори. Погледа към външния свят и неговите постижения е бил напълно ограничен.
Тази тенденция се променя с началото на българския възрожденски процес. Счита, се че той започва през 18-и век с написването от Паисий Хилендарски на първата българска история и завършва с освобождението на България през 1878 г. Това е период белязан от разцвета на българския политически, социален и икономически живот. Всичко това води до прогрес и в строителството. Най сериозни следи оставят т.нар. Възрожденски къщи които са ярък пример на българската възрожденска архитектура (края на 18 век до 1878г). Българската възрожденска архитектура отбелязва културния, икономически и политически подем в живота на българския народ. Голяма част от възрожденската архитектура се заема от жилищното строителство, отличаващо се с богато разнообразие на различни типове къщи. Възрожденските къщи търпят своето развитие в опредени райони на България, където добиват широка популярност. Това строителство е особено развито в планинските райони като тетевенска, копривщенска, тревненска, жеравненска, родопска, странджанска, черноморска, пловдивска област. Три периода бележат развитието на българската възрожденска архитектура от края на XVIII до 30-те години на XIX век; от 30-те години на XIX до 60-те години на XIX век; от 60-те години на XIX век до Освобождението 1878 година. През тези периоди се променя архитектурата и вътрешното разпределение на къщите като застроената площ става все по-голяма с времето. Усъвършенстването на конструкцията позволява и изграждането на двуетажни къщи. Въпреки тези промени в развитието на възрожденските къщи тяхната конструкция остава непроменена с времето. Носещата конструкция на възрожденската къща е дървена състояща се от обли или правоъгълни греди, които са свързани помежду си с дървени клинове чрез застъпване и зарязване на ъглите т.нар. „на венец”. Както всяко конструктивно решение и това бележи своето развитие и с течение на времето своя път прокарва „стълбово – талпената система” , която позволява изграждането на двуетажни сгради. Доказателство за конструктивната устойчивост на Възрожденските къщи са експонатите издържали проверката на времето на по 200-300 години. Такива къщи могат да бъдат видени в Жеравна, Копривщица , Стария Пловдив и др.
В последните години забелязваме засилен интерес към реставрацията на Българските възрожденски къщи като паметници на културата отбелязващи развитието на строителството майсторство през вековете. Навлизането на съвременните строителни материали предполагат по-лесното им реставриране но уменията и методите на старите майстори остават в миналото. Строителните традиции оставят в миналото като по този начин се губи приемственост, а запазването им през вековете става мисия невъзможна. Ние ще посветим цял раздел в нашия сайт за българските възрожденски къщи с цел запазване на тази традиция и нейното повторно възраждане. Повишаване изискванията за екологичност към съвременните сгради са идеална предпоставка за връщане към старите строителни традиции..
от hubavdom | апр. 25, 2018 | Сглобяеми къщи
Днес ще разгледаме въпроса за двете най-популярни технологии при строителството на еднофамилни къщи. Този въпрос е един от най-често задаваните от нашите клиенти, които още се колебаят при избора на технология монолитна или сглобяема къща. Понеже ние сме строителна компания, която изпълнява и двата типа строителство ще бъдем безпристрастни при обсъждането на тази тема.
Всяка къща трябва да отговаря на определени критерии и показатели за да обезпечи сигурността и комфорта на нейните обитатели. На първо място това са изискванията относно конструктивната устойчивост на къщата. При монолитната къща носещата конструкция е от стоманобетони колони, а стените са иззидани с керамични тухли. На пазара съществува голямо разнообразие при избора на марка тухли но от съществено значение е да се постигне баланса между очакванията на инвеститора и неговия бюджет. Покривната конструкция при монолитната къща в повечето случаи е идентична с тази при сглобяемата и се изпълнява от дървена конструкция с разливни видове покривно покритие. Вариантите в случая са доста разнообразни като най-популярните са керамични керемиди /това опредено е класиката при всички видове къщи/, битумни керемиди, профилирана ламарина, пясъкополимерни керемиди и др. В друга тема ще отделим специално внимание на видовете покриви и покривни покрития както и тяхната практичност при строителството на сглобяеми къщи. И при двата вида къщи монолитни и сглобяеми къщи се прави стоманобетонен фундамент върху който се строи къщата. Тук нещата са еднакви както при сглобяемата така и при монолитната къща. Основното различие по отношение на конструктивната част е че носещата конструкция при сглобяемите къщи се изгражда от дърво или от метал. В тази статия ще се спра на сглобяемите къщи с дървена конструкция, защото ние не изпълняваме с метална. Всяка жаба да си знае гьола както казват.
Четири десетилетия комунистически режим успя да заличи с лекота няколко века строително майсторство в областта на дървените конструкции и по конкретно възрожденските къщи. Бетона е добил масовост през 20-и век. А дали българите преди това са живеели в бетонни къщи? Не само възрожденските къщи са били с дървена конструкция и са издържали проверката на времето. Има запазени къщи на по 200-300 години.
Да вземем за пример жилището на прабългарите т.нар. Юрта. Какво представлява тази Юрта сама по себе си. Понеже в началото прабългарите са били номадски народ техните жилища е трябвало да отговарят на редица условия. Първо те трябва да са леки, да се сглобяват и разглобяват лесно, да бъдат устойчиви на сурови климатични условия. Естествено практиката показва, че простите неща са гениални и резултатите са достатъчно красноречиви. Каква мислите, че била носещата конструкция на Юртата /може би метална или стоманобетонна/ „внесох лека хумористична нотка”. Естествено че носещата конструкция е била дървена, съставена от много на брой дървени летви сглобени мрежовидно. Най интересното от конструктивна гледна точка, е че летвите не са разположени успоредно, а са кръстосани помежду си което само по себе си формира много на брой триъгълни форми. Триъгълника е най здравия елемент според инженерите именно затова покривната конструкция в повечето случай е триъгълна както и покривните ферми и т.н.
Само по себе си Юртата е прародителя на сглобяемата къща, но общото между сегашната сглобяема къща и Юртата е носещата конструкция както и метода на сглобяване или т.нар Послоен монтаж. Послоен монтаж означава изграждането на къщата слой по слой или в началото се изгражда носещата конструкция /първи слой/, след това тя се затваря с подходящ материал /втори слой/ и т.н. Чрез Юртата прабългарите са постигали следните резултати:
- Бързо сглобяване и разглобяване
- Лека носеща конструкция – възможност да се пренася с животинска сила
- Стабилна конструкция издържаща на атмосферните условия.
Днес ще разгледаме въпроса за двете най-популярни технологии при строителството на еднофамилни къщи. Този въпрос е един от най-често задаваните от нашите клиенти, които още се колебаят при избора на технология монолитна или сглобяема къща. Понеже ние сме строителна компания, която изпълнява и двата типа строителство ще бъдем безпристрастни при обсъждането на тази тема.
Последни коментари