+359 884 00 1678 hubavdom@yahoo.com
къща от глина

строителство с глина

В Библията се казва: “Бог е сътворил първият човек ог глина“.Ислямската религия гласи, че първият човек е направен от три вида глина: червена, бяла и черна.Индианската  митология на Муските, населяващи Ю.Америка, твърди че първият мъж е бил създаден от глина, а първата жена от тръстика.Кирпиченото строителство, измазаният с глина плет, трамбовата глина все още се смята като символ на бедност за много хора.Обикновено се гледа скептично на непечената глина, като кгроителен материал на бъдещето. В Европа , САЩ и Австралия,през последните 20 год.,обаче започнаха да се строят глинени луксозни жилища.В Австралия те вече надхвърлят 1000.Става въпрос за модна екстравагантност,понеже този вид строителсво се прилага и в общестните сгради,болници,туристически обекти,музеи и църкви.Все повече университети , строителни фирми  и научни институции се включиха в разработването на нови технологии. Хорст Шрьодер от Университета Баухаус във Ваймар,твърди че между 1995 и 1997 г, компаниите в Германия, произвеждащи строителни материали на базата на непечена глина, са се увеличил с 67 %.). При традиционните технологии и материали малко или много се появява застой в произдноството, то производството и строителството с непечена глина бележи значителен  разтеж . Особено подходящ в случая е изразът “новото е добре забравено старо”. Над  10 000 години този начин за строителство е познат навсякъде по света, където е имало глина подходяща за тази цел . Старите цивилизации – са строили своите жилища основно с трамбована глина и кирпич. Множиство  археологически паметници намиращи се по целия свят свидетелстват за древната  технология използвана от нашите предци – Духерос близо до Кордоба в Испания, Чатал Хюйюк в Турция, Харапа в Пакистан, Аклет-Атон в Египет, и много други. Преди 6 000 години, Великата китайска стена е построена от камъни и трамбована глина и издържа изпитанията на времето.

Все още се строят колективни жилища достигащи до 7-8 етажа от кирпич в Йемен,и са предпочитани пред монилитните сгради заради по-добрия вътрешен климат (прохладен през лятото и топъл през зимата), който поддържат дебелите 50-60 см глинени стени. Местни майстори в Иран и до днес строят изящни куполи и сводове без да ползват кофраж. Съвременната цивилизация възобновява  древните строителни похвати. През последните десетилетия на ХХ век, нарасналият интерес към непечената глина като строителен материал кара много архитекти и инженери да насочат вниманието си  към древният строителен метод. В Научния строителен институт към Университета в Касел , Германия, за последните 23 години са разработени и реализирани 15 проекта в областта на “глинената” архитектура. Под ръководството на проф. арх. Гернот Минке там се изследва и внедряват различни строителни технологии. Създадена е компютърна програма за определяне на оптималната форма, при която в конструкцията се избягват опънните напрежения и материалът е подложен само на натиск. Прилага се строителството на сгради с куполи и сводове от кирпич без кофраж.В различни сгради вече са реализирани 25 купола. Най-големият от тях, построен за здравен център в Германия, е с диаметър 13 м и височина 8 м при дебелина само 30 см. Два други купола, построени по същата технология, са част от Африканския павилион на EXPO 2000 в Хановер. Непечената глина, използвана като строителен материал се среща с различни названия. Тя е смес от глина, тиня (много фин пясък), пясък, и понякога по-едри добавени материали – на чакъл или камъни. Обикновено се използва термина “кирпич” ,когато се говори за непечени тухли ръчно изработени. Изработените под налягане с преси непечени тухли носят пределението “пресовани глинени блокове”. “Трамбована глина” се нарича ,когато уплътняването се извършва в кофраж. Английският термин за строителство с непечена глина е“Коб”, при което  се използват кофраж, тухли и дървена конструкция. Преимуществата  в сравнение с използваните индустриални строителни материали са : Подобряване на климата в помещенията. Непечената глина има способност да балансира относителната влажност на  въздуха, каквато не притежава никой друг материал използван в строителството. В страните с умерен и хладен климат обикновено хората прекарват по-голямата си част от времето си в затворени пространства. Температурата,била ниска или висока  се усеща веднага от обитателите, но не винаги се има в придвид отрицателното влияниена на високата или ниска влажност върху здравето. От изследванията на Grandjean (1972) и Becker (1986) става известно, че относителна влажност под 40 % за  дълъг период време може да изсуши слизестата мембрана на трахеята. Обикновено слизестата мембрана на епителната тъкан в трахеята поглъща прах, бактерии, вируси и т.н. и ги връща към гърлото с вълнообразни движения на епителните влакна. Ако това поглъщане и системата на транспортиране са нарушени поради изсушаване, тези външни тела могат да достигнат до белите дробове и да доведе до намаляване на съпротивлението на организма към студ и свързаните с това заболявания. Относителна влажност в границите  между 40 % до 70 % има положително влияние: намалява съдържанието на финният прах във въздуха, активизира защитните  механизми на кожата против микроби, намалява живота на много бактерий и вируси. Относителна влажност над 70 % обикновено се усеща неприятно вероятно поради намаляването на потреблението на кислород от кръвта в топли и влажни условия. Ревматичните заболявания се увеличението в хладен и влажен въздух. Гъбичните форми се увеличават значително в закрити помещения, когато влажността е над 70 % – 80 %. Гъбичните спори в по-големи количества могат да доведат до алергии и/или други сериозни  заболявания. Тези факти посазват, че нивото на относителната влажност в на въздуха в помещенията ми трябвало  да е минимум 40 % и не повече от 70 %. Способността на  глината е да поглъща и изпуска въздушната влага 30 пъти по-вече от печените тухли .Това и качество прави положителният баланс на  вътрешния климат в помещенията. В течение на 8 години в жилище с глинени стени в Касел (Германия) са отчетени постоянни стойности на относителна влажност от 50 % (Minke 1995). Подобно на всички тежки материали глината има сачеството да съхранява топлината. В климатични зони със значително различие между дневната и нощна температура ,голямата топлинна инерция прави този материал особено подходящ .Жилищата с дебели около 50 см стени са прохладни през лятото и топли през зимата. Непечената глина намалява замърсяването на околната среда и помага за  икономията на  енергия. Строителството с непечена глина консумира приблизително 1 % от енергията, необходима за производството и транспорта на печени тухли или стоманобетон. Непечената глина може да се използва многократно. Може да бъде преработена , без вредни емисии ,по всяко време и с минимум разход на енергия. Използването на непечената глина икономисва транспортни разходи. В много случаи глинестата почва се намира в близост  до мястото на строитеж. Земните маси от изкопни работи могат да се използват непосредствено и ако почвата не съдържа достатъчно глина, тя може да се добави. Ако глината е в по-голямо количество, може да се добави пясък. Дори когато необходимата глинеста почва се транспортира от други находища, разходите са по-ниски в сравнение с доставянето на индустриални строителни материали. Непечената глина съхранява дървесината и други органични строителни материали. Непечената глина съхранява дървените елементи, които се намират в контакт с нея. Това е следствие от ниската влажност от 0,4 % до 6 % и високата капилярност на материала. Обикновено такава дървесина не я унищожават никакви гъбички и насекоми. Насекомите се нуждаят от 14 % до 18 % влажност за да живеят, а гъбичките – над 20 %. (Muhler 1978). Така непечената глина може да съхранява и малки количества слама, смесени с нея. Това е познат от древността начин за дисперсно армиране. В България съществувалите в миналото традиции и умения все още не са забравени,има добри предпоставки за развитие на строителство с непечена глина. Страната е богата на подходящи глинести почви. Построени са и първите експериментални сгради. В Пловдив инж. Красимир Тодоров вече произведе пресовани глинени блокове, достигащи здравината на печените тухли. За да се използват обаче тези дадености в бъдеще ще са необходими научни изследвания и изработване на нормативна база, която да легитимира непечената глина като строителен материал.