+359 884 00 1678 hubavdom@yahoo.com

Днес ще разгледаме въпроса за двете най-популярни технологии при строителството на еднофамилни къщи.  Този въпрос е един от най-често задаваните от нашите клиенти, които още се колебаят при избора на технология монолитна или сглобяема къща. Понеже ние сме строителна компания, която изпълнява и двата типа строителство ще бъдем безпристрастни при обсъждането на тази тема.

Всяка къща трябва да отговаря на определени критерии и показатели за да обезпечи сигурността и комфорта на нейните обитатели. На първо място това са изискванията относно конструктивната устойчивост на къщата. При монолитната къща носещата конструкция е от стоманобетони колони, а стените са иззидани с керамични тухли. На пазара съществува голямо разнообразие при избора на марка тухли но от съществено значение е да се постигне баланса между очакванията на инвеститора и неговия бюджет.  Покривната конструкция при монолитната къща в повечето случаи е идентична с тази при сглобяемата и се изпълнява от дървена конструкция с разливни видове покривно покритие. Вариантите в случая са доста разнообразни като най-популярните са керамични керемиди /това опредено е класиката при всички видове къщи/, битумни керемиди, профилирана ламарина, пясъкополимерни керемиди и др. В друга тема ще отделим специално внимание на видовете покриви и покривни покрития както и тяхната практичност при строителството на сглобяеми къщи. И при двата вида къщи монолитни и сглобяеми къщи се прави стоманобетонен фундамент върху който се строи къщата. Тук нещата са еднакви както при сглобяемата така и при монолитната къща. Основното различие по отношение на конструктивната част е че носещата конструкция при сглобяемите къщи се изгражда от дърво или от метал. В тази статия ще се спра на сглобяемите къщи с дървена конструкция, защото ние не изпълняваме с метална. Всяка жаба да си знае гьола както казват.

Четири десетилетия комунистически режим успя да заличи  с лекота няколко века строително майсторство в областта на дървените конструкции и по конкретно възрожденските къщи.  Бетона е добил масовост през 20-и век. А дали българите преди това са живеели в бетонни къщи?  Не само възрожденските къщи са били с дървена конструкция и са издържали проверката на времето. Има запазени къщи на по 200-300 години.

Да вземем за пример жилището на прабългарите т.нар. Юрта. Какво представлява тази Юрта сама по себе си. Понеже в началото прабългарите са били номадски народ  техните жилища е трябвало да отговарят на редица условия. Първо те трябва да са леки, да се сглобяват и разглобяват лесно, да бъдат устойчиви на сурови климатични условия. Естествено практиката показва, че простите неща са гениални и резултатите са достатъчно красноречиви. Каква мислите, че била носещата конструкция на Юртата /може би метална  или стоманобетонна/ „внесох лека хумористична нотка”. Естествено че носещата конструкция е била дървена, съставена от много на брой дървени летви сглобени мрежовидно.  Най интересното от конструктивна гледна точка, е че летвите не са разположени успоредно, а са кръстосани помежду си което само по себе си формира много на брой триъгълни форми.  Триъгълника е най здравия елемент според инженерите именно затова покривната конструкция в повечето случай е триъгълна както и покривните ферми и т.н.

Само по себе си Юртата е прародителя на сглобяемата къща, но общото между сегашната сглобяема къща и Юртата е носещата конструкция както и метода на сглобяване или т.нар Послоен монтаж. Послоен монтаж означава изграждането на къщата слой по слой или в началото се изгражда носещата конструкция /първи слой/, след това тя се затваря с подходящ материал /втори слой/ и т.н. Чрез Юртата прабългарите са постигали следните резултати:

  1. Бързо сглобяване и разглобяване
  2. Лека носеща конструкция – възможност да се пренася с животинска сила
  3. Стабилна конструкция издържаща на атмосферните условия.