+359 884 00 1678 hubavdom@yahoo.com

Понякога добре забравеното старо получава втори живот. Къщите изградени от естествени материали като глина, кирпич, дърво, слама и др. преживяват истински ренесанс. Тази статия показва един такъв пример на индонезийски архитектурен екип,  които проектирали крайградска резиденция от няколкостотин квадратни метра, за изграждането на която са използвани естествени материали.

Хай-тек къщата е построена на хълм, заобиколен от всички страни с оризови полета.

Затова архитектите имаха трудна задача – органично да се впишат в ландшафта с римейк, така че да не прилича на чужд елемент на фона на хижи, характерни за тази област.

За да направят това, те решиха да разделят сградата на два комплекса, които бяха обърнати един към друг под ъгъл, а освен това – да поставят къщата на бетонни пилоти.

Резултатът е усещането, че къщата расте направо от гората, а разчупената геометрия разрушава правите линии на конструкцията. Поради това погледът не се фокусира веднага върху целия обем на сградата, а се плъзга по неговите части. Визуалната измама крие истинската област, а къщата не доминира в гората.

Също така, архитектите мъдро са разположили сградата на парцела, така че задната й част е „скрита” в хълма и не се вижда отстрани.

По време на строителството на къщата влязоха в употреба и два изведени от експлоатация морски контейнери, които бяха монтирани под ъгъл от 60 градуса над основната спалня, образувайки допълнителен етаж.

Целта на проектантския екип е да подчертаят непрекъснатостта на технологиите и затова решават да изградят „мост“ между миналото и бъдещето. За да направят това, при строителството на къщата, в допълнение към съвременните технологии на монолитна стоманобетонна конструкция, са използвани и естествени материали. Например, стените на къщата са направени от специален местен сорт глина, който се смесва със слама, пясък и цимент. Резултатът е материал с характерна релефна текстура и необичаен цвят.

Удачно интериорно решение е използването на плоски бамбукови стебла за декорация на стените, обработени за съхранение в солена вода, които придават на къщата уникален облик.

Стеблата са напоени със солена вода в продължение на два месеца, след което са покрити със специална боя, подчертаваща текстурата на материала.

За засилването на контрастът, “глинените” стени на къщата не са боядисани, а са оставени в естествен цвят, което в комбинация с белите измазани носещи елементи на монолитната рамка дава необичайна симбиоза на римейка и античността.

Къщата е със строга геометрия, но поради огромните панорамни прозорци стигащи до пода и стъклени плъзгащи врати се постига високо ниво на осветеност. Така проектирана сградата не изглежда грубовато. Някои прозорци са обърнати към засенчената страна, за да се предотврати прегряването на помещенията.

Зелени насаждения, тераса с естествено дърво, масивни ъглови мебели от бетон, както и градински пътеки, покрити с големи плочки и камък, също допринасят за цялостния ефект.

Къщата изглежда особено впечатляваща във вечерния здрач, когато е включено вътрешното осветление, което се съчетава в иделана симбиоза със спиращата дъха гледка към Индийския океан.