+359 884 00 1678 hubavdom@yahoo.com

Настоящата статия акцентира върху българските строителни традиции и строително майсторство по времето на българското възраждане. Сглобяемите къщи със скелетно-гредова конструкция, които в наши дни наричаме модерни се оказва, че не са нещо ново, а добре забравено модифицирано старо.
Българското строително майсторство търпи своето развитие векове наред. Дори през времето на османско робство то продължава своето развитие но с по-бавни темпове. Това се дължи на факта, че по голямата част от търговията е била в ръцете на османските колонизатори. Погледа към външния свят и неговите постижения е бил напълно ограничен.
Тази тенденция се променя с началото на българския възрожденски процес. Счита, се че той започва през 18-и век с написването от Паисий Хилендарски на първата българска история и завършва с освобождението на България през 1878 г. Това е период белязан от разцвета на българския политически, социален и икономически живот. Всичко това води до прогрес и в строителството. Най сериозни следи оставят т.нар. Възрожденски къщи които са ярък пример на българската възрожденска архитектура (края на 18 век до 1878г). Българската възрожденска архитектура отбелязва културния, икономически и политически подем в живота на българския народ. Голяма част от възрожденската архитектура се заема от жилищното строителство, отличаващо се с богато разнообразие на различни типове къщи. Възрожденските къщи търпят своето развитие в опредени райони на България, където добиват широка популярност. Това строителство е особено развито в планинските райони като тетевенска, копривщенска, тревненска, жеравненска, родопска, странджанска, черноморска, пловдивска област. Три периода бележат развитието на българската възрожденска архитектура от края на XVIII до 30-те години на XIX век; от 30-те години на XIX до 60-те години на XIX век; от 60-те години на XIX век до Освобождението 1878 година. През тези периоди се променя архитектурата и вътрешното разпределение на къщите като застроената площ става все по-голяма с времето. Усъвършенстването на конструкцията позволява и изграждането на двуетажни къщи. Въпреки тези промени в развитието на възрожденските къщи тяхната конструкция остава непроменена с времето. Носещата конструкция на възрожденската къща е дървена състояща се от обли или правоъгълни греди, които са свързани помежду си с дървени клинове чрез застъпване и зарязване на ъглите т.нар. „на венец”. Както всяко конструктивно решение и това бележи своето развитие и с течение на времето своя път прокарва „стълбово – талпената система” , която позволява изграждането на двуетажни сгради. Доказателство за конструктивната устойчивост на Възрожденските къщи са експонатите издържали проверката на времето на по 200-300 години. Такива къщи могат да бъдат видени в Жеравна, Копривщица , Стария Пловдив и др.
В последните години забелязваме засилен интерес към реставрацията на Българските възрожденски къщи като паметници на културата отбелязващи развитието на строителството майсторство през вековете. Навлизането на съвременните строителни материали предполагат по-лесното им реставриране но уменията и методите на старите майстори остават в миналото. Строителните традиции оставят в миналото като по този начин се губи приемственост, а запазването им през вековете става мисия невъзможна. Ние ще посветим цял раздел в нашия сайт за българските възрожденски къщи с цел запазване на тази традиция и нейното повторно възраждане. Повишаване изискванията за екологичност към съвременните сгради са идеална предпоставка за връщане към старите строителни традиции..